За силата на навиците II

Актуализирано: 22.04

Хей, любими читателю! 🤍


Радвам се да те видя във втората част на статията!


Ако случайно си попаднал на нея, преди да се запознаеш с първата статия "За силата на навиците" - силно ти препоръчвам да се върнеш на нея! В първата статия правя важно въведение по темата, което ще послужи за основа в последващото изучаване на материята за навиците! 😉



А с вече запознатите с първата част, продължаваме по същество! .. 😄


1. Защо толкова лесно губим мотивация и се отказваме само дни след началото на метри от финала преди закрепването на новия навик?


Вече споменахме, че основна съставляваща за формирането на навика е повторението.


За тези от вас, които не ме следват в Linked In сигурно ще бъде изненада новината за това, че преди няколко месеца започнах нова работа! Честно казано винаги съм искала да работя в настоящата компания в която съм и то точно на моята позиция - в сферата на данъчното право, което също винаги съм знаела, че ще ми бъде интересно.

В същото време, ентусиазмът ми от първите дни след новото начало, когато започнах в компанията, доста бързо се изпари. След първата седмица изведнъж започвах наистина да чувствам промяната в ежедневието си. Макар тя да беше дълго желана, все пак беше промяна в ритъма, която както се оказа, не беше никак лесна. Работих за пръв път на пълен работен ден, не познавах никого на новото място, за пръв път се срещах с данъчното право толкова отблизо (още дори не сме го изучавали в университета!), всичко в компанията ми се струваше чуждо и просто не виждах как изобщо ще свикна и ще имам предишното спокойно (макар и също натоварено) ежедневие.

След месец постоянен стрес от резките изменения, който оказваше влияние върху цялостния ми начин на живот, аз бях убедена, че трябва да се откажа от новото си работно място, защото просто не е за мен.

Слава Богу, осъзнавах, че е нормално да имам такива мисли и просто си дадох време за да ги проверя напрактика. Започнах постепенно да изграждам новата си среда - запознавах се с колегите, поемах задачи с мисълта, че те са преди всичко предизвикателство и всеки ден за мен в който не побягвах от ужас от всичко ново беше обявен за своебразна победа. В един момент по време на обедните почивки дори се хващах да си казвам следното - "Ето, издържа до средата на работния ден, ще издържиш и до неговия край!".

За мое огромно учудване, оказа се, че малко след този кризисен момент, нещата се подредиха и аз започнах да свиквам с новия си начин на живот, който дори вече ми харесваше.

Тази ситуация наглед е необяснима. Сигурна съм, че на вас ви се е случвало поне веднъж в живота си да се срещнете с толкова шокова за вас промяна и да се чудите дали да не се откажете от нея. А уж само преди месец сте я желаели толкова силно..


Този развой на събитията е абсолютно естествен за изграждането на всеки нов навик. В случая, аз не просто трябваше да изградя не един, а поредица от нови навици - придвижването до новата работа, общуването с новите колегите, решаването на новите задачи и създаването като цяло на един нов ритъм на живот в унисон с пълния работен ден.

В книгата "Атомните навици", авторът представя една страхотна графика, която напълно обяснява процеса по изграждането на нов навик.

Усилията ни не веднага дават резлутат. Съпротивлението към промяната понякога е толкова голямо, че за да се случи тя се изискват големи усилия за да не се върнеш на "стария път", а да продължиш да изграждаш "новия".

Тази линейна графика онагледява процесът на изграждането на т.нар. "нов път". На повърхонстта усилията ни изглеждат безрезултатни и напразни, но потенциалът се натрупва с времето и неочаквано в даден момент започва да дава така целените резултати.
Моя графика, подобна на тази из книгата "Атомни навици"

Тази линейна графика онагледява именно процесът по изграждането на т.нар. "нов път".

На повърхонстта усилията ни може изглеждат безрезултатни и напразни, но това не означава, че са такива. Инерцията от постоянното им прилагане се натрупва с времето, докато неочаквано, в даден момент, те започват да дават така целените резултати.

Знаейки това правило, сигурна съм, че следващия път когато се опитате да изградите нов навик или система от тях (както в моя случай) и попаднете в кризен момент в който промяната ви се струва прекалено тежка - вместо да се откажете, ще знаете, че сте на метри от финалната права и скоро усилията ви ще придобият материално изражение и ще "започнете да жънете" посетите от вас резулати.


2. Парадоксът между желанието за бързо възнаграждение и стремежът към дългосрочни резултати


Наскоро спрях да ям изобщо хляб. От много време си го мислех. Нямам проблеми с теглото, но винаги след като хапна хляб се чувсвтвах ужасно тежко. Не ми харесваше това гадно чувство на тежест в стомаха, но продължавах да си хапвам хлям - така съм свикнала и очевидно такъв беше моя навик. Минаха ден, два, три и честно казано не чувствах особена промяна в режима си на хранене - реално можех и без хляба. Когато обаче един ден се върнах от работа ужасно гладна, навикът сработи и веднага понечих да си направя сандвич. Разбира се, сетих се за новия си навик и вместо хляб, изядох два банана с кисело мляко. Да, обаче чувството на глад не спираше да ме тормози. В този момент осъзнах, че хлябът ми е давал чувство за ситост сега и веднага, което иначе няма как да получа освен ако не си сготвя. Хиляди пъти съм предпочитала сега и веднага да усетя ситост след приема му, вместо да се замисля за факта, че след него ще се чувствам изключително тежко. Моменталното удовлетворение на глада за мен е било в пъти по-важно от дългосрочното здравословно чувство на лекота след хранене. След час най-накрая си сготвих и изобщо забравих за глада си, но този дори наглед незначителен случай, ми показа колко голямо е влиянието на моментите ни желания върху живота ни, дори и без да го осъзнаваме.

Колкото по-малко осъзнаваме, че начините за задоволяване на потребностите ни сега и веднага ни вредят повече, отколкто ни помагат в дългосрочен план, толкова по-зависими ставаме от случайните си пориви към тяхното удоволетворение.

И това правило може да бъде съотнесено към широк спектър ситуации:


✔️ Искаме да отслабнем в същото време моментното ни желание ни за нещо сладко надделява и нарушаваме режима си 🍫


✔️Искаме да спестяваме за да си позволим нещо наистина необходимо виждаме обява за разпродажба и желанието за придобиване на нещо ново сега и веднага наделлява 👚

✔️ Искаме да учим концентрирани и да вземем успешно сесията/класното/сертификатът виждаме телефона си и у нас надделява любопитството и желанието да промерим социалните си мрежи 📱


✔️ Искаме да спрем да пушим ядосваме се в течение на деня и накрая запалваме цигара за да получим нужната ни доза "спокойствие" на момента 🚬


Примерите могат да бъдат още хиляди. Ако не бъде осъзнат, този порочен кръг на капана на моментните удоволствия, може би никога няма да бъде прекъснат в полза на желаните дългосрочните резултати. Те, от своя страна, могат да бъдат постигнати само при наличието на непоклатима дисциплина.



Няма нищо магично в дисциплината, нали? Не е някаква секретна рецепта за успех, която за пръв път излиза наяве. Затова и много хора изобщо не я харесват и всячески я пренебрегват, залагайки на съмнителни методи и технологии за постигане на резултати. За радост или нещастие обаче, именно тя стои в основата на всеки успешно изграден навик.






3. Удоволствието - ключова стимул за човешкото поведение. Как това да работи за нас?


Въпреки това, както споменах в първата статия по темата, дисциплината не е всичко, макар и да е ключова за успешното създаване на нов навик.


Редица изследвания посочват, че така е устроен мозъкът ни - да предпочита бързото и лесно удоволствие пред дългосрочните резултати. Не случайно и толкова лесно губим фокус, а дисциплината ни в повечето случаи - ужасно куца.

Тогава как да използваме в наша полза това характерно свойство на мозъка при правенето на избори?


Авторът на "Атомни навици" дава интересно и на пръв поглед очевидно разрешение на този въпрос - съчетайте полезното с приятното. Осъзвайки, че удоволствието е един от основните стимули за човешкото поведение, вместо да прилагаме нечовешки усилия за съпротивление срещу него (както казах, полагането им понякога е неизбежно по пътя на създаване на новите навици) - можем просто да го използваме в наша полза. Така например:


✔️ Няма просто да ходя на фитнес - Ще слушам любимия си подкаст докато тренирам


➡️ полезно - фитнес + приятно - подкаст


✔️ Няма просто да сядам да уча всяка сутрин в 8:00ч. - Ще пия кафето си сутрин с учебник в ръка, докато слушам хубава музика


➡️ полезно - учене + приятно - слушане на музика и пиене на кафе


✔️ Няма просто да спра да ям сладко - Ще се глезя със здравословни, но също толоква вусни десерти


➡️ полезно - малко калорий + приятно - сладък вкус


Така в моя случай със спирането на хляба, аз съчетах : полезно - вечеря без хляб с приятно - награда с вкусен плод след нея, който да усили чувството на заситост след храненето.

Защо ни е да вървим срещу природата ни, когато можем да използваме знанията си за нея в наша полза?

Можете да се запитате - как бих могла да запзя навика си да не се храня с хляб, ако постоянно си го купувам и когато изпитвам глад - нямам нищо сготвено? Хиляди пъти по-лесно ще ми бъде да го наруша, нали? Дисциплината ще ми помогне няколко пъти, но ако не реша тази ситуация дългосрочно - рано или късно ще се проваля в желанието си да се удържам.


Бихте били абсолютно прави, а въпросите ви - изключително основателни. За рецептата на успешно изградения навик са ни нужни и допълнителни съставки. За сигурното му създаване и дългосрочно спазване е необходимо навикът да бъде също:

  1. Лесно достъпен

  2. Привлекателен

  3. Очевиден

Както споменах, така е устроен мозъкът ни - винаги търси по-бърз и очевиден начин за задоволяване на нашите потребности и от всички възможни варианти избира най-привлекателният и носещ най-голямо удоволствие. С удоволствието се определихме, каня ви в следващата последна част на статията "За силата на навиците" за да изследваме и другите съставляващи от тази успешна рецепта!


Bon appétit!


Ваша,

Кристина


P.S. Тук се наслаждавам на бързото си удоволствие от тези палачинки сега и веднага, месец преди да спра да хапвам тестено 😅

28 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички