За силата на навиците I

Актуализирано: 11.03

След дългата едномесечна академична сесия, днес за пръв път отново влязох в блога. По принцип винаги системата ме е препращала автоматично директно към профила ми и към страницата за създаване на нова статия. Този път, очевидно след дългото ми отсъствие и невлизане в страницата, за пръв път сайът ми поиска име и парола за да се впиша ... Очевидно ме беше забравил. 🙁

Замислих се за това, че този случай е прекрасна илюстрация на настоящата тема - в продължение на дълго време съм влизала в сайта тук и така данните ми са били запазени, въвеждали са се автоматично от системата.

Изведнъж спирам да посещавам сайта и след дълго непосещение - процесът е по-труден, а системата ме е забравила. Този пример онаглядава най-добре познатият принцип на изграждането на навиците, а те са и темата на настоящата статия. Принципът гласи следното "Повторението закрепва навика, бездействието го отслабва."


Но нека първо започнем с кратко въведение в което да ви разкажа -


Какво са навиците и защо изобщо трябва да ни интересуват?


Смятам, че е редно да определим защо изобщо е необходимо да работим осъзнато и целенасочено към изграждането на нови и промяна на текущите ни навици.

Според проучвания на невробиолози и когнитивни психолози от 40 до 95 процента¹ от човешкото поведение – как мислим, какво казваме и нашите цялостни действия – попада в категорията на навиците. Ако изберем 50 процента като средностатистическа величина, бихме направили небезобидното заключение, че ние сме на автоматичен пилот поне през половината време от нашия живот. А няма съмнение, че това как живеем днес определя животът ни утре, нали? 🙂

Представете си каква огромна част от животът ни утре е определен от безсъзнателното днес - то ще продължи да се възпроизвежда такова каквото и утре, и със сигурност вдруги ден, и с огромна вероятност и догодина, ако ние не му зададем правилно и органично нова посока.

В тази връзка е и моето определение за навика от което ще изхождам в следващите редове и материали, свързани с темата. А именно:


"Навикът е система от повтарящи се безсъзнателни действия, която предполага създаването на конкретен резултат в течение на процеса на нейното възпроизвеждане".

С две думи - навикът е система, която не спира да се възпроизвежда, дори и когато много често не харесваме резултата от този процес. В тази връзка и животът ни е подчинен на навиците ни. И после гордо твърдим, че сме свободни хора..🙂.² Свободата ни се разпростира до осъзнаването, определянето и целенасочената промяна на системата в която живеем.


В този контекст, ако се замислите, реално почти няма човек, който да ви каже, че не иска повече за себе си - да изглежда по-добре, да бъде по-здрав, по-успешен или по-щастлив цялостно. Малко от хората обаче изобщо си задават въпроса "Как да постигна това?" Още по-малък процент целенасочено правят нещо по въпроса.

Условно мненията в обществото по отношение на промяната в навиците се делят на 3 категории. За мен те са своеобразни етапи на развитие. Най-големите са първата и втората.

В първата категория са една голяма част - т.нар. оптимисти. Те постоянно си дават празни обещания от рода на "От понеделник ще..." или "След Новата година вече няма да..и всичко ще бъде различно!" и просто се надяват на чудо за да не се развият събитията както в познатия кръг на всеки друг понеделник или начало на Нова година.

Втората категория са (условно нар.) песимисти. Те отдавна са се отказали от безплодните си опити за промяна и просто са се примирили с лошите си навици, наричайки ги част от себе си. Често ще ги чуете да казват: "Ами това съм аз - един страстен пушач", "Просто обичам да си хапвам, такъв съм от малък" или "Така или иначе този фитнес не ми трябва - прехвален е, а добре си изглеждам и така." Тъжното е, че са прави. Лошите им навици са станали неизменна част от личността им, до момента в който те не решат, че именно тя трябва да се промени. Но за този фактор ще говорим по-нататък в материалите по темата.

Третата, за съжаление, най-малка категория от хората просто мислят реалистично, не защото са нещо повече, а просто защото най-вероятно са минали транзитно през етапа на първата, спрели са се за малко във втората категория, но тъй като твърдо са решили, че желаят промяна - осъзнали са необходимостта от друг подход към нея. Те са започнали да търсят нови знания за силата на навиците чрез чието систмено приложение да постигнат най-накрая така желаните дългосрочни и здравословни резултати.

В тази връзка, настоящият материал е насочен именно към тази група от хора. Вярвам, че моите читатели са именно сред нея. Дори и да не са - няма нищо страшно. Както казах, всяка от тези категории е етап в развитието и рано или късно, смятам, че търсещият намира.


За това как да създадем желаните резултати, променяйки системата в която живеем поетапно, органично, но и трайно ще бъде този цикъл от статии, посветен на темата за навиците. (Честно и аз още не знам колко ще бъдат 🤫)


Добре познатият основен принцип


Както споменах още във въведението, няма как да не сте го чували, ако сте се интересували от темата -

Повторението е ключов фактор за изграждането на всеки навик.

Напръв поглед - всички знаем за това правило - повтори едно действие достъчен брой пъти и то неизбежно ще се превърне в навик. Всъщност, така и се заражда всеки навик - чрез повторение. Някой изследвания показват, че навикът се формира за 21 дни повторение, други твърдят, че той се закрепя за 30+ дни³. Но как да повториш едно и също действие, тотално непривично за подсъзнанието ти и настоящата система в която живееш в продължение на месец или даже два? Тук е разковничето. Това е и фазата на която първата категория хора търпи неуспех - мотивацията не те държи дълго на правилния път, както и "силата на волята" - (който е опитвал чрез нея сам ще потвърди, че не е всичко, макар и да е важна съставляваща). А тогава как?

  • Как да не пушиш наистина никога повече?

  • Да тренираш и да се грижиш за здравето си?

  • Просто да спреш да ядеш сладко?


Нека заедно намерим отговори на тези въпроси, изследвайки забележителната книга на Джеймс Клиър "Атомни навици". Тя промени начина по който аз самата гледам на навиците си, сигурна съм, че имайки предвид твърдата ви решимост за промяна (Защо иначе прочетe статията до тук, ако тайно не желаеш да промениш някой аспект от живота си?), с новите познания, които открива автора пред нас, тя ще бъде не само възможна, но и неизбежна.


Заинтригувах ли те?


Очаквай част 2 на статията в която ще задълбочим сериозно темата!


It's soo great to be back with you! 🤍


Хубава неделя от мен, любими читателю! 🤍


- Кристина



 
¹ Според различните научно-академични източници процентът е вариращ. Препоръчвам тази научна статия по темата - https://www.sciencedirect.com/topics/psychology/habitual-behavior
² Дори без да бъде хиперборизирано можем да се наречем "роби" на нашите навици до момента в който не ги осъзнаем и не започнем да отсяваме тези, които ни водят към реализация на целите ни от тези, които ни отдалечават.
³ Отново мненията по тази тема са разделени. Препоръчвам тази статия по въпроса: https://hbr.org/2021/02/what-does-it-really-take-to-build-a-new-habit


42 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички